Преглед на филма Challengers — Зендая разбива сърца и сервира в главозамайваща плътска тенис драма

Люстивият филм за нова среща Challengers е толкоз занимателен, че подозирате, че би трябвало да е противозаконен. Тръпката постоянно е назад пропорционална на това, че героите въобще не се забавляват. Спортните достижения водят до смазващо отчаяние. Горещият секс става кисел. Режисиран от Лука Гуаданино, италианският сенсуалист, прочут най-много с Call Me By Your Name, филмът е за тениса и любовта. Разбиват се сервизи, по-късно сърца. Радваме се и на двамата.

Филмът идва на вълна от реклама. Веднъж повярвай. Голяма част от врявата е обвързвана с наличието на Зендая, артист, който в този момент се изкачва от общоприетата кино звезда до равнището нагоре. Но Challengers е групово изпитание и такова, което обича да трансформира нашите упования.

Така че нейният воин, Таши Дънкан, може да наподобява като поддържащ акт: лоялна брачна половинка на тенис легендата Арт Доналдсън, колекционер на шампионати от Големия шлем, изигран от Майк Фейст (забележителен в West Side Story на Стивън Спилбърг). Но скоро научаваме, че тя е и треньор на брачна половинка си – мозъкът на неговия триумф.

Изкуството обаче е отвън неговата игра. С чисти линии филмът стартира работа. Уайлд кард е организиран за неразбираем шампионат Challenger, в покрайнините на професионалния тенис. Тук, като повишение на самочувствието, Арт би трябвало да буйства измежду неудачници като краставия, застаряващ Патрик Цвайг (Джош О’Конър).

Междувременно, като доста бракове, има тела, заровени в съюза. Ретроспекция с дължината на кино лентата скоро споделя място с действието на корта, започвайки през 2006 година (Наредете се на опашка, носталгични милениали. Те даже играят Нели Фуртадо.) 

С Challengers толкоз умни и закачливи както е, в този момент срещаме същите герои в нова настройка. По-младият Арт е сладко ококорен: сътрудник на двойки на глупавия Патрик. И двамата другари са влюбени в Таши, в този миг тенис-чудо, което е по-надарено от двамата ухажори.

Останалото изяснява по какъв начин триото е стигнало оттова до тук. Кариерите и връзките се оформят от ловкост, упоритост и триъгълна пъргавост.

Заради цялата звездна мощ на екрана, сюжетът на Джъстин Курицкс изпъква в светлината на прожекторите. Неговата триръка е опъната като театрална игра, само че играе кинематографични игри с времето. Guadagnino прави възторг по-фино. Настроението е толкоз шеметно плътско, че едвам по-късно разбираш какъв брой малко същински секс виждаме.

И филмът се оказва филм за тенис и повече от това по проницателен, неочакван метод. Като оставим настрани ударите и сумтенето, спортът навлиза в нещата от разказването на истории. Ключовите линии и сюжетните обрати са направени по този начин, че да се усещат като безконечна заложена точка. Погледът и съчувствието ни се реалокират сред играчите. Цялото нещо е главозамайващо.

Но същността на драмата може да се приложи към боулинг или художествена гимнастика — или всяко човешко съревнование. Повече от тенис или даже секс, това в действителност е Challengers: студено броене и безсърдечен блян. Бихте могли да разкажете същата история в света на жестоките млади артисти, макар че може да имате потребност от различен актьорски състав. Тук трите звезди са страхотни, само че с осъществявания, сдържани на сантиметър от ъгловата действителност на държанието на техния воин.

Обзалагам се, че е съзнателно. Идеите в сърцето на кино лентата са мрачни. Съдбата е жестока. Славата избледнява. Човекът, който най-вече обичаш, лъже. Играйте всичко това прекомерно правдоподобно и приливът на захар на Guadagnino може скоро да стане горчив. Вместо това той взема цинизма и го сгъва в грандиозно суфле на любим на тълпата. Това е белегът на спечелилия.

★★★★☆

В кината във Англия и Съединени американски щати от 26 април